Кое е с най-висока стойност в покер турнирите?
Най-популярните събития на Световните серии по покер, поне измерени по брой записи, са събитията с по-малък бай-ин. No-limit hold’em събитията с вход от $ 1,000 и $ 1,500 често привличат хиляди участници.
В повечето от тези покер събития обаче стартовите стакове са сравнително малки, а пуш-фолд стратегията започва само няколко часа след началото на турнира.
Преди няколко години сериите добавиха ново събитие, наречено Monster Stack. Идеята беше, че ще бъде по-малък турнир, но играчите ще започват с много повече чипове, отколкото обикновено, което ще отложи пуш-фолд играта за значително по-дълго време.
Събитието беше изключително успешно. Отвсякъде се стичаха аматьори, които искаха да влязат.
Винаги съм мислил, че има малко ирония в това. От една страна е очевидно защо аматьорите биха предпочели Monster Stack. Още чипове означава повече „игра“ – повече ръце със сравнително дълбоки стакове и повече изиграни ръце преди да бъстнат.
От друга страна, по-дълбоката структура дава на по-силните играчи повече начини да извлекат предимство в турнира. Така че аматьорът, който в наши дни играе в неравностойно положение поради всички турнирни специалисти, ще бъде още по-ощетен в структурата на Monster Stack.
Допълнителните чипове, дълбочината на стака и изиграните ръце затрудняват аматьорите в отбелязването на голям резултат. По-вероятно е те да приключат играта си доста преди големите награди. Аматьорът ще завърши с малко пари или дори на балона.
Така че, да, по-дълбоката структура предлага повече ръце, но това означава и че повечето участници да имат по-малък шанс да спечелят.
Макар че това винаги е изглеждало като сериозен компромис от моя гледна точка, за повечето играчи изборът изглежда ясен. Те искат повече игра, дори ако това означава, че няма да печелят много често.
Това прозрение ме накара да погледна покера под друг ъгъл. Когато повечето играчи оценяват стойността на времето и парите, те ги гледат по малко по-различен начин от мен.
Виждам стойността само като очаквана доларова печалба и виждам инвестираното време и рискуваните пари като разходи. Вероятно ще играя някоя покер игра, само ако мисля, че ще спечеля достатъчно, за да компенсирам моето време и рискове.
Мисля, че повечето аматьори също така имплицитно преценяват стойността спрямо цената, но това, което се случва при стойностите и разходите, е коренно различно.
Мисля, че за повечето играчи прекараното време е стойността, а не цената. Повечето играчи играят, защото искат да прекарат времето си на масите. Колкото повече часове са на масата – толкова повече ръце се раздават – толкова по-добре.
Между другото, точно тази разлика в стойностите дава такава сила на въпроса „Какво бихте направили с покет аса в първата ръка в главното събитие на WSOP?“ Тъй като оценявам очакваните спечелени пари и гледам на времето като разход, ол-ина с чифт аса в първата ръка ще бъде печеливш сценарий. Или ще завърша с много по-висока очаквана стойност (EV), или ще спестя цялото време, което бих похарчил по друг начин в турнира.
А повечето играчи смятат това за далеч по-рисково. Ако спечелите ръка, ще получите повече EV и повече ръце в турнира – и двете са добри. Но ако загубите ръката, не само че ще загубите своя бай-ин, но и ще загубите цялото турнирно преживяване. Някои играчи смятат, че евентуалната печалба в EV не си струва риска от пълната загуба на турнирното преживяване – и те вероятно не грешат като мислят това!